Другата

Сигурна бях, че ми изневерява. Жена се бе появила в живота му,
можех да се закълна. Кога и как го правеха, ето това бе въпросът, който не ми даваше мира. Та той не излизаше дори до магазина, живееше от близо пет години в къщи, след оня злополучен инсулт.
Изплаши ли се, какво стана с тоя човек, промени се, дори и на мачове спря да ходи. По цял тракаше на компютъра, разни детски игрички, занимаваше си се сам, а аз се успокоих, че най-сетне се е кротнал и ще е изцяло вече само мой. Признавам си, много го ревнувах. Ревността се отнася за нещо което нямаш, или си загубил.
Аз така и не разбрах за тия години, имала ли съм го изцяло. И въпреки, че безумно го обичах, отчуждението, което настъпи след първата му изневяра, продължи и до сега. И уж си простихме, той на мен, че съм го проследила, аз на него, че е бил с оная мръсница, което така и не доказах, уж решихме да забравим всичко и да продължим напред, нищо не се промени.
Подозирах го през годините в много други изневери, дори и с най-добрата ми приятелка. Помня, една зима беше, се върнах внезапно в къщи. Беше заключено, а ключът поставен отвътре. След десет минутно чукане ми отвори, уж сънен, по едни слипове само, а той и лятото спеше с пижама. Бил заспал! Хайде де! Обърнах къщата с краката на горе, нямаше никой. Дори и под прозореца погледнах за следи по снега. Къде я беше скрил, недоумявах. Върнах се разстроена в службата, наревах се на рамото на Ана, тая, с която също се съмнявах, че спи. Тя също не повярва. Е, как така, няма никой, а той по гащи?
Ами така! Нямаше!
И съм разговаряла с него, и съм си тръгвала. После се връщах, защото не знаех какво да обясня на нашите. Изневяра? Да бе, и с кого? Я посочи жената, да я видим?
Не става само със съмнения. И на доктор ходих, от тия новите, модерните, психолози. След три сеанса и лекарства за двеста лева, и пред мен да беше изчукал някоя, все тая щеше да ми е. И така не става.
Опитах се да му вярвам. И всичко бе уж наред, докато не ми се приискаше да го имам в леглото. И край. Оправдаваше се с болестта, не можел, кръвно вдигал. Лекарите му казали една година да се пази. А минаха почти пет от тогава.
Не! Сигурна съм, има жена! Но не мога да го докажа. Другата ми мисъл бе, че се е превърнал в егоистичен перверзник, който тайно маструбира и си потушава щенията. Намерих позната, мъж й бе хакер, влезе му в компютъра, цялото съдържание сне на друг хард, папка по папка прегледах, нямаше дори женско име. И никакви порно сайтове и филми.
Направо се побърквах. Да не е станал гей, тоя, мой мъж? Нищо, нищичко от съдържанието на файловете не ми даваше и най-малка престава, не знаех вече какво да си мисля.
Говорих с лекаря му, разбра ме човекът, назначи му преглед, уж да види как е, а и сексолог повика. Няма му нищо. Мъж си е , мъж и половина. По-голяма активност ми препоръча, това е.
Е, че аз какво не правих: като фитнес инструктор станах в тялото, мъжете си счупват вратовете по улицата след мен, накупувах еротично бельо с дантели и без, прашки, сутиени, нощници в милион цветове и нюанси, народната медицина изчетох, в гозбите му магии разни женски слагах, де от кого, каквото чуех правех, само и само сексуален глад да го накарам да изпита. Вечер като си легнем, се гушех в него, същинска котка, както той обичаше, и го опипвах и обарвах, и целувах, всичко си му беше таман, но стигнеше ли се до акт, промърморваше: " А спри се де, знаеш, че не съм добре" и дотам. И ти секва и желание, и всичко.
Тогава се реших на тая стъпка. Ще се махна за три дни от дома, на гости, в командировка, все едно къде. Но ще поставя камери в спалнята. Да видим тогава, какво ще излезе.
И го направих. Мъжът на моята позната, хакерът ги нагласи, касетите при него, за по-голяма сигурност, дистанционно записване, обяснява ми, камерите се включват само при определени обстоятелства, не е да въртят напразно, специални методи, хич и не го разбрах. Исках доказателства, това е!
Когато се върнах, мъжът ми бе угрижен, като след тежка раздяла, отговаряше ми разсеяно, имах чувство, че е заслушан в нечий глас, но не моя. Погледът му бе безжизнен, с оклюмал нос влачеше чехлите си през стаите и само на прозореца висеше. Стори ми се, че очаква някого, взира се в тъмнината и току потрепва, когато се чуят стъпки от коридора. Вечерта си легна, като болен, натъпках го с хапове, заспа.
Измъкнах се и заседнах пред видеото. Пуснах касетите от първата. И онемях. В спалнята имаше жена. Знаех си! Цялата се разтреперих, идеше ми да скоча и да го одуша. Мръсник! Все пак, реших да изгледам сцената. Жената бе в гръб, прегърнаха се, като да не се бяха виждали години, затанцуваха без музика, тя, в ефирна нощница, красивото й тяло прозираше, стъпваше леко, грациозно, внезапно я понесе на ръце, паднаха в леглото, целуваха се страстно, с жар и любов, толкова истински, колкото само съм си представяла, че може да е, като във филм, като в сън, любиха се дълго, нежно, мъжът ми бе всеотдаен, неуморим.
Боже, как исках да съм на мястото й!
През цялото време се мъчех да видя лицето й, но все оставаше в сянка, и все пак бях убедена, че я познавам. По извивките на ханша, краката, прекрасните прасци, дългите, падащи като водопад коси, чак и движенията на тялото й при секса.
Побърквам се, казах си, а през ума ми трескаво минаваха лицата на стотиците жени, които познавам. Сравнявах всяка една от тях с тази, но нито една не съвпадаше. И как може, що за камера, да не улови нито за миг лицето й! Смених касетите, но и тук нищо. Третата камера бе от коридора. Колко съм глупава, от нея трябваше да започна. Нали от там е минала, за да влезе. На нея обаче, нямаше абсолютно нищо заснето, освен входната врата и пътеката.
Никой не мина по нея. Никой не влезе или излезе. Върнах се пак на първата касета, кадър по кадър прегледах всичко, изживях оргазмите на непозната, убедена, че всяко едно нейно движение, всяка извивка на прекрасното й тяло са ми до болка познати, но лицето й до последно не зърнах. Така, изтощена и недоумяваща съм заспала.
Утрото ме завари премръзнала. Часовникът показваше шест. Погледнах празното място в леглото до мен. Как ми се щеше сега да зърна бледото му лице, промърморващ, усмихващ се на сън, с вечните си еротични видения. Колко пъти съм искала да надзърна там, така и не успях.
Възглавницата му още пазеше отпечатъка от главата му. Като че току-що бе отишъл до банята. Може би просто трябва да спра да пия тези хапчета. Но не, нали благодарение на тях всяка нощ го виждам и изживявам части от живота си с него. Отново и отново. Тая нощ например сънувах, че се любим, а някой ни снима с камера. Господи, беше толкова извратено и...хубаво. Както никога не е било.
Часът е седем.
Трябва да ставам, днес е поменът за петгодишнината от смъртта му.

* * *